Bhagavad Gita in Bulgarian

BG 1.1

Дхр̣тара̄ш̣т̣ра каза: О, Сан̃джая, какво направиха моите синове и синовете на Па̄н̣д̣у, след като се събраха на мястото за поклонение Курукш̣етра, изпълнени с желание да се сражават?

BG 1.28

Арджуна каза: Мой скъпи Кр̣ш̣н̣а, като виждам приятелите и роднините си да стоят пред мен с желание да се сражават, усещам как крайниците ми потръпват и устата ми пресъхва.

BG 2.11

Върховната Божествена Личност каза: Докато произнасяш учени слова, ти скърбиш за нещо, което не си заслужава скръбта. Истински мъдрите не оплакват нито живите, нито мъртвите.

BG 2.12

Никога не е имало време, когато Аз не съм съществувал, нито ти, нито тези царе, нито в бъдеще някой от нас ще престане да съществува.

BG 2.13

Както въплътената душа постепенно преминава от детство към младост и после към старост, така в мига на смъртта тя преминава в друго тяло. Мъдрият човек не се обърква от подобна промяна.

BG 2.14

О, сине на Кунтӣ, щастието и нещастието идват и си отиват, както се сменят зимата и лятото. Те възникват от сетивното възприятие, о, потомъко на Бхарата, и човек трябва да се научи да ги търпи, без да се смущава.